Есе
Празникът на светите братя Кирил и Методий! Най-светлият , най-цветният празник на българското училище…Празникът на моето училище! Някак си винаги го свързвам с главата „Радини вълнения“ от Вазовото „Под игото“, където образите на св. Кирила и Методия „погледват из великолепно кръжило от трендафили, росни цветя и клончета от ела и чимшир“. Такъв е венецът и в нашето училище всяка година. Вече почти 130 години. От мъгливата есен на 1890 , когато в с.Яйля-кьой се открива училище. Учениците в по-голямото си мнозинство са били ергени. Познайте защо? Ами защото преди това е нямало училище тук, а и повечето от хората са преселници от Кюстендилско, Босилеградско, Македония през 80-те години. Трябвало им е време да си построят къщи, да се устроят и след това да мислят за училище. Нарекли го на името на светите Кирил и Методий, създателите на славянската азбука, които тачи всяко българско сърце.
Нашето училище дълго си няма свой дом – мести се в различни частни къщи до 1922 г, когато най-сетне се построява сграда за прогимназия.
Виждам го през зимата в ония години. Печките на дърва бумтят. Пламъкът присвятква през вратичката. Дъбовите цепеници пукат и разнасят аромат, а гласът на учителя отвежда децата в незнайни страни, в далечни времена. На чиновете стоят мастилници и децата скърцат с перодръжки и изплезени езици от страх да не капне мастилено петно….През зимните ваканции по Коледа големите ученици се завръщат от Омуртаг и Търговище / Осман пазар и Ески Джумая/ и правят вечеринки с представление в големия салон на старото училище. Събира се цялото Яйля-кьой, а после Поляне да ги гледа. Училището е сърцето на селото.
За първи май – тогава празника на пролетта, учителите извеждат учениците на разходка в близките до селото местности – берат цветя, плетат венци, пеят и играят хора под съпровода на собствените си песни…Сега това би ни се сторило смешно… А после идва страшната свирепа зима на 1943 година, когато училището в Поляне е затворено и превърнато в арест. По света вилнее Втората световна война.. Сградата се превръща в място за разпити и изтезания на своите някогашни ученици. В двора са разстреляни двама от тях… Минават години ….Сменят се времена и хора, през 1970 е построена днешната сграда на училището. През 1974 Антоново става град, а през 1982 година училището става гимназия. Едно обаче не се променя – в антоновското училище се учат децата на Тузлука. Тук те мечтаят, творят, намират приятели, готвят се за бъдещето. От тук към големия свят са тръгнали бъдещи лекари, инженери, учители, за да разнасят доброто име на днешния юбиляр. Обичам те , училище мое! И ми е тъжно, че тази година ти ще останеш без своя цветен венец за Деня на светите братя! Пожелавам ти дълъг живот и светли дни, училище мое!